В националния празничен календар отбелязваме дати, които народната памет свързва със значими събития от родната история, с личности, извършили подвиг и саможертва в името на националната идея. Такива дни се честват шумно – произнасят се речи, гръмва музика, проехтява заря.
Денят на народните будители остава някак тих и скромен в българския календар. Има нещо символично в липсата на шум и суета на този ден. Сякаш празникът е белязан от характеристиките на личностите, на които е наречен. Такова е делото им – тихо, ненатрапчиво, понякога почти незабележимо и именно затова велико и свято в своята безкористност, простота и всеотдайност.
Народните будители са онези родолюбиви българи, усетили със сърце и с разум нуждата от вяра и светлина, успели да формират у сънародниците си българско самосъзнание. Неслучайно най-устойчивата възрожденска метафора е пробуждането. И неслучайно пробудените българи са нарекли след време своите духовни водачи БУДИТЕЛИ. Сред безпросветния мрак, сред стремежа към верска и езикова асимилация тяхното дело е огрявало пътя към бъдещето на българския род. На тях дължим опазването на българщината.
Нека в този ден ние, днешните българи, да бъдем достойни техни потомци – да помним делото им, да тачим благословеното им слово.