История

Нашето любимо 127-мо училище е най-старото светско училище в София и едно от най-старите в страната. Според Националния музей на образованието то е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г., което ни дава право през 2019 г. с гордост да отбележим неговата 180-годишнина.

Най-ранните сведения за училищата в София през ХІХв. са в кондиката на софийската митрополитска черква “Св.Неделя”, където в периода 1825 – 1834 г. ежегодно са вписвани суми, изразходвани за учителски заплати, за подвързии на книги, за покупки на икони и възнаграждения на иконописци, поименно са упоменати “даскал Йончо” и поп Димитър Митрашко, книговезец. Този период от българската история е известен като борба за новобългарска или светска просвета, която е неразделна част от изграждането ни като нация. Важен етап от нея е въвеждането на т.нар взаимоучителна метода през 30-те години на ХІХ в. Първото такова училище е открито в Габрово през 1835 г. от Васил Априлов, но с финансовата подкрепа и на други видни възрожденци като Иван Николаевич Денкоглу. Няколко години по-късно – през 1839 г., Захари Икономович Круша въвежда тази метода и в софийското училище при църквата “Света Неделя”. Увеличената бройка на възпитаниците му налага нуждата от нова сграда, в която да се помещава. Така през март 1849 г. започва изграждане на “сградата на свещеното взаимоучително училище”, както е записано в “Приходо-разходна книга на Софийското училище”. В нея са изброени всички изразходвани суми за построяване на сградата.